МВБУ проведе XX Mеждународна научна конференция „ИНТЕЛИГЕНТНО БЪДЕЩЕ: Изкуственият интелект в обучението, икономиката, бизнеса и управлението“

Международното висше бизнес училище успешно проведе своята XX Международна научна конференция, посветена на едно от най-ключовите предизвикателства и възможности на съвремието – изкуствения интелект (AI). Под надслов „ИНТЕЛИГЕНТНО БЪДЕЩЕ: Изкуственият интелект в обучението, икономиката, бизнеса и управлението“, конференцията обедини учени, експерти, представители на институции и млади изследователи от България и чужбина. Събитието се превърна в ключова платформа за обмен на знания и идеи относно ефектите и възможностите, които предлага навлизането на изкуствения интелект (AI) в различни сектори на обществения и икономическия живот.

Конференцията бе официално открита от доц. д-р Стела Балтова, заместник-ректор на МВБУ, която приветства участниците с думи за значението на междуинституционалния диалог и ролята на висшето образование в посрещането на AI предизвикателствата.

„AI навлиза активно във всички области на социално-икономическия живот на планетата, притежавайки потенциала да се справи със сложни предизвикателства, свързани с подобряване на образованието, насърчаване на научните изследвания и иновациите, здравеопазването, климата, финансовия сектор, креативните индустрии и др. Счита се, че най-малко 70% от фирмите ще приемат и използват някои аспекти от технологията на AI до 2030 година. Европейската комисия стартира консултация за бъдещата стратегия за AI в науката. Целта на този документ е да се ускори отговорното използване на AI в научните изследвания и да се улесни достъпа на учените до специализирани инструменти, изчислителна инфраструктура и финансиране“, каза заместник-ректорът доц. д-р Стела Балтова.

„Нашата цел е да превърнем този форум във форум на учените в областта на социалните науки, природните науки, хуманитарните науки и индустрията, за да могат да комуникират помежду си, и да разпространят своите най-нови постижения и резултати от изследвания, свързани с AI и неговото приложение, както и за обсъждане на пазарното позициониране и управление, при изграждане на интелигентното бъдеще, основано на приложението на AI, в контекста на образованието, икономиката, бизнеса и управлението, както и възможност да се дискутират иновационни модели практически предизвикателства и възможни решения в тези стратегически за социално-икономическото развитие на България, на Европейския съюз и на глобално ниво въпроси“, допълни доц. Стела Балтова.

От името на академичния екип и на Президента на МВБУ, г-жа Лена Гайдарска, поздравление към участниците отправи ректорът проф. д-р Георги Апостолов.

„Само за няколко години станахме свидетели на това как едно явление, което допреди по-малко от десетилетие беше сякаш изцяло в полето на научната фантастика, днес диктува темпото на случващото се в ежедневието ни. ИИ вече не е новото, той е настоящето, което преобразява нашите език, мислене, труд и изобщо нашите живот и очаквания за бъдещето. Какво означава това за нас като хора, като учени, като преподаватели, като творци на смисъл – едно общество, което все по трескаво търси ориентири. Темата на нашата научна конференция, формулирана много далеч преди това актуално събитие, показва с каква чувствителност и прозорливост сме се ориентирали към най-дълбокия и критичен дебат на нашето време. Тук не говорим само за технологии, а говорим за нов тип човешко съществуване. Съществуване в сътрудничество с машина на генерирания интелект. AI навлиза в образованието не само като помощник, но и като изпитание„, каза проф. д-р Георги Апостолов.

Той продължи с метафората: „Изкуственият интелект е, ако щете, нашият нов Прометей – даряващ ни с огън, който може да осветява нови пътища и да вдъхновява съзидание, или да пали пожари от измами, бездуховност и конформизъм; да носи светлина, която озарява бъдещето ни, или огън, който да изгори дома ни. В бизнеса той може да отключва невероятни възможности за ефективност, но и да ерозира стойността на труда. В управлението – да моделира по-умни решения, но и да изключва човечността от процесите на вземане на решения. В икономиката – да изравнява възможностите или пък да ги концентрира в още по-малко ръце.

Но нека да не се фокусираме само върху рисковете и заплахите и да не забравяме, че дори най-мощните технологии не управляват посоката на развитието – тя се формира от човешка визия и ценности. Изкуственият интелект няма цели – ние му ги задаваме. Изкуственият интелект няма добродетели – ние сме техните носители. В този смисъл най-голямото предизвикателство не е какво ще направи Изкуственият интелект с нас, а какво ние ще направим със себе си благодарение на него“, заключи проф. Апостолов.

Събитието беше почетено с поздравителни адреси от ключови фигури в академичната и професионалната общност:

• проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет
• доц. д-р Даниела Георгиева, представител на международната научна мрежа WoodEMA
• д-р Сийка Кацарова, председател на УС на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БУБСПА)

Сред ключовите моменти на конференцията бе пленарният доклад на Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, на тема:

„Очаквани ефекти от влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда в България. Мерки за преодоляване на проблемите от настоящите политики“

В изказването си по време на конференцията Зорница Русинова подчерта значимостта на научния дебат за изкуствения интелект, както за академичната общност, така и за бизнеса, и държавните институции. Тя изрази увереност, че събитието ще допринесе за формирането на по-ясна визия относно интегрирането на AI във всички сфери на живота.

По думите ѝ, България заема осмо място сред страните от Източна Европа по брой научни публикации в областта на AI, с над 3000 документа – постижение, което показва потенциал, но и нужда от активизиране на научната и иновативна дейност. Русинова подчерта, че конференции като тази имат потенциала да засилят приноса на страната ни както на европейско, така и на глобално ниво.

Тя представи и ключови данни от изследвания на Икономическия и социален съвет, според които около 60% от работодателите вече използват AI, а над 40% от хората го прилагат в ежедневието си, предимно в сектори с висока технологична наситеност. Около 30% от професиите вече включват AI в ежедневната си практика.

„За да се смекчат рисковете от загуба на работни места, политиките следва да дават приоритет на преквалификацията на работниците, засегнати от автоматизацията. Необходима е предприятията  да бъдат насърчавани да инвестират в обучение на служителите, за да подготвят работната сила за променящия се характер на работата. Това са само част от препоръките, които отправят работодателите, синдикатите и гражданските организации в приетия от ИСС анализ“, посочи пред конференцията Зорница Русинова.

Въпреки масовите опасения за загуба на работни места, Русинова подчерта, че страхът от автоматизация е до голяма степен преувеличен:

„Спекулациите със страха на хората, че ще загубят работните си места, са мит. По-скоро е обратното – технологичното развитие ще даде нов тласък на икономиката и ще създаде нови възможности за заетост.“

След доклада на председателя на Икономическия и социален съвет на Република България, Зорница Русинова, конференцията продължи с дискусионен панел на тема „Политики за изкуствения интелект – национални и европейски измерения, и отражението им върху изследванията и образованието“. Модератор на панела беше проф. д-р Цветан Илиев от екипа на МВБУ. В дискусията се включиха водещи експерти и представители на институции и бизнеса: д-р Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Елица Стоилова – основател и изпълнителен директор на Umni.bg, Доброслав Димитров – председател на Управителния съвет на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“ (БРАИТ), предприемачът Радослав Симионов и докторант в Бургаския свободен университет, както и проф. д-р Ирина Цакова от МВБУ.

Панелната дискусия по време на конференцията се фокусира върху практическите измерения на прилагането на изкуствения интелект и очерта необходимостта от тясно сътрудничество между образованието, бизнеса и институциите. Основен акцент беше поставен върху изграждането на етичен, устойчив и стратегически подход към новите технологии в контекста на нарастващото им въздействие върху обществото.

Обсъдени бяха както възможностите, които AI предлага – като автоматизация, повишена ефективност и достъп до нови нива на анализ и обслужване – така и рисковете, свързани с недоверието сред обществото, недостатъчната регулация, липсата на прозрачност и опасността от социално неравенство. Подчертана беше нуждата от етични норми, подходяща правна рамка и навременно адресиране на предизвикателствата, които AI поставя пред отделния гражданин, бизнеса и публичния сектор.

Голямо внимание беше обърнато на темата за AI грамотността като елемент от съвременната функционална грамотност. Недостигът на знания и умения за работа с AI сред младите хора бе посочен като сериозна бариера пред бъдещото им професионално развитие, а образователната система – като изоставаща от реалността на пазара на труда и технологичното развитие.

Темата за интелигентните технологии в сградната и градската среда също бе разгледана, като участниците откроиха ползите от въвеждането на IoT решения – включително повишена енергийна ефективност, по-добро управление на ресурси и подобрено качество на живот в урбанизирана среда.

По отношение на бизнеса, беше подчертано, че трансформацията към високотехнологичност изисква не само инвестиции в технологии, но и в хора – чрез изграждане на дигитални компетентности, вътрешна културна промяна и участие в иновационни екосистеми. Трансформацията бе определена като непрекъснат процес, в който устойчивостта, сигурността и етиката трябва да вървят ръка за ръка с дигитализацията.

Не на последно място, дискусията засегна и възможността за правно регулиране на AI. Беше подчертано, че правната система трябва да се адаптира към новата технологична реалност, като предложи балансирани, ефективни и гъвкави решения, които гарантират защита на основни права, прозрачност и доверие, без да спъват иновациите.

Събитието продължи с представяне на научни доклади и дискусии с участието на над 90 учени и представители на бизнеса от България и чужбина в пет ключови тематични области, отразяващи широтата на въздействие на AI върху обществото:

• Образованието и изкуственият интелект

Акцент върху нуждата от трансформация в учебните процеси, учебни програми и уменията на бъдещите специалисти в контекста на AI.

• Икономически аспекти на AI

Дискусия върху ефектите на AI върху производителността, пазара на труда, доходите и необходимостта от регулации и доверие в дигиталната икономика.

• AI и стратегическият избор пред бизнеса

Разглеждане на AI като инструмент за оптимизация на управлението, маркетинга и дигиталната инфраструктура на съвременните предприятия.

• AI в организационното развитие и човешките ресурси

Фокус върху влиянието на AI върху служителите, бизнес психологията, етиката и необходимостта от стратегии за позитивна трансформация.

• Форум за студенти, докторанти и млади учени

Платформа за млади изследователи да представят научните си постижения и идеи, насочени към интелигентното бъдеще.

Конференцията завърши с обещание за продължаващ диалог и сътрудничество в областта на изкуствения интелект. В духа на откритост и иновации, МВБУ се утвърди като пространство за създаване на идеи, решения и устойчиво развитие в дигиталната епоха.